Постинг
24.05.2014 20:11 -
Щастие ли?
Автор: myreflections
Категория: Лични дневници
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2014 16:12
Прочетен: 226 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.05.2014 16:12
Да,виждам я. Щастлива е, очите й греят. Радва се на живота. Тя също. И от нейните очи струи светлина.В очите им има светлина, пламък, който топли, дарява. А в моите очи ли скъпи читателю? В моите има блясък. Но фалшив блясък. Илюзорен, някои забелязват, други подминават, трети питат. А аз има давам най-небрежната си усмивка с думите ""Няма нищо, замислих се"" . И те спират да търсят повече. Че какво ще постигнат или спечелят, ако продължат, само допълнителни главоболия. От учтивост или не, дали въобще има значение?
Казвали са ми, че само преживяната болка е истински позната. Но когато си щастлив, възможно ли е да разбереш напълно чувствата на другия, ако той е нещастен? Ако си весел и гледаш света през розовите си очила, очакваш и околните да се радват с теб. Никой не харесва намръщения тийнейджър на последния чин в класната стая или на пейката в парка, замислен, седящ и гледащ празно. Никой не го разбира, не се интерсува от проблемите му или какво го тревожи. Може би и той е бил щастлив преди време, а сега няма кой да му подаде ръка и рамо да поплаче.
Когато си тъжен и ежедневието ти е по-сиво и от най-мълниеносния облак си задаваш въпроса ""Докога?"" .Когато не виждаш изход в момента, когато си сам срещу всички, часовете стават дни, дните седмици, а спасението .. То е в неясното бъдеще. Да чакаш или да се бориш? А ако е срещу сърцето ти, кой е по-вероятният победител?
Времето лекувало. Е, очевидно ще ми трябва още доста, а и е безплатно. Това е една малка радост от живота предполагам. А и винаги остава белег. Все пак те са символи на истински силните хора, на преживяната болка, на научените уроци.
Казвали са ми, че само преживяната болка е истински позната. Но когато си щастлив, възможно ли е да разбереш напълно чувствата на другия, ако той е нещастен? Ако си весел и гледаш света през розовите си очила, очакваш и околните да се радват с теб. Никой не харесва намръщения тийнейджър на последния чин в класната стая или на пейката в парка, замислен, седящ и гледащ празно. Никой не го разбира, не се интерсува от проблемите му или какво го тревожи. Може би и той е бил щастлив преди време, а сега няма кой да му подаде ръка и рамо да поплаче.
Когато си тъжен и ежедневието ти е по-сиво и от най-мълниеносния облак си задаваш въпроса ""Докога?"" .Когато не виждаш изход в момента, когато си сам срещу всички, часовете стават дни, дните седмици, а спасението .. То е в неясното бъдеще. Да чакаш или да се бориш? А ако е срещу сърцето ти, кой е по-вероятният победител?
Времето лекувало. Е, очевидно ще ми трябва още доста, а и е безплатно. Това е една малка радост от живота предполагам. А и винаги остава белег. Все пак те са символи на истински силните хора, на преживяната болка, на научените уроци.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
